"Не ни трябва Свободна енергия - трябва ни Безплатна Енергия!"
Основно меню
Начало
Никола Тесла
Новини
Форум
Търсене
Връзки
Карта на сайта
Вход



Анкети
Какво мислите за безплатната енергия?
 
Кой е тук?
В момента има 34 посетителя в сайта
JoomlaWatch Stats 1.2.9 by Matej Koval


Countries

89%United States United States
8.9%Bulgaria Bulgaria
0.6%Russian Federation Russian Federation
0.2%United Kingdom United Kingdom
0.1%Canada Canada

Visitors

Today: 5
Yesterday: 48
Last Week: 270
This Month: 1873
Total: 1873



Добре дошли
Канадският МИГ Е-мейл
 
МИГ – магнитно инерционен генератор от дисков тип.
 
Active Image

 

Историята на активната практическа разработка и самата идея за създаването на МИГ започва с това, че през 2004 г. в Торонто е намерено списание Mechanics Illustrated издадено през 1945 , където като указател на страниците е била използвана  инструкция за експлоатация на инерционна динамо машина построена през 1932.

 

Както станало известно от бедното описание на инерционния магнитен-генератор, неговата работа се свеждала до производството на 36/38 волта, 6 ампера ел. енергия. Грубо около 230 вата, не толкова много, но не и малко отчитайки факта, че смяната на лагерите се извършвала на 8 години, а гаранцията за магнитите била 30 години.

Active Image

http://www.canadianwind.e-earth.ca

 
Какво още е известно ?

Ползването на генератора се разрешавало както в хоризонтално така и във вертикално положение, като предварително генераторът се закрепвал към гумена изолационна постелка.

Пускането можело да се осъществи от 6 волтов акумулатор.

На панела имало 2 ключа за пускане, 2 лампички (зелена и червена), две гнезда канадски стандарт, стрелкови тахометър и стрелкови волтметър.

Управлението на МИГ – а било на нивото на гениалността.

При отсъствие на собствен акумулатор се предлагало да се спре което и да е транспортно средство с акумулатор и да се „Запали цигара”.

За стартирането на вала и преминаването на генератора в устойчив автономен режим били необходими не повече от 5 минути.

Процедурата била следната.

Свързване на контактите на устройството към клеймите на акумулатора. Червената лампичка трябвало да се запали и да сигнализира за наличието на ток във веригата. Валът при това е трябвало да се развърти. След като оборотите на вала преминели 200 об/мин. се включвала зелената лампичка, червената загасвала и се чувало характерно щракване на релето. Ако превключването на релето не се осъществявало, но зелената лампичка светела силно, се предлагало да се отделят присъединителните проводници към акумулатора и да се следят оборотите на вала. При наличие на устойчиви обороти 205-210 об. /мин. и ярко светеща зелена лампичка се пускът на генератора се считал за успешен.

Оборотите на вала се увеличавали с увеличаване на натоварването.

Скалата на оборотомера била от 180 до 600 об/мин.

Последната стотна от 500 до 600 об. /мин. била отбелязана като ”кратковременен режим”.

Скалата на волтметъра била от 35 до 40 волта.

Active ImageActive Image

 

 

Active Image
 
Active Image

 

Active Image

 

Active Image

 

В магнитно инерционния генератор МИГ се планира употребата на 42 (четиридесет и две) бобини от меден проводник.

- 30 бобини от меден проводник 20 AWG.

- 12 бобини от меден проводник 22 AWG.

 

И още нещо по темата:

Става дума за генератор с постоянни магнити способен да поддържа собственото си самозахранване (RO-MAG).

Магнитите са закрепени върху метални дискове (ротор).

Използват се определен брой бобини от меден проводник (статор) и др. електрически компоненти.

Не всичко обаче се изчерпва с магнитните тела и техния инерционен момент.

Има откъслечна информация относно МИГ и разработките на Сусликов П. В. и Николо Тесла.

Active Image

 

Бил ли е МИГ в серийно производство не е известно?

Какво количество енергия отива за самоподдържане – не е известно?

Масата на магнитите, посока на полюсите, масата, направлението на намагнитеноста, коарцетивната сила Hci, Hcb, остатъчната индукция Br;

броя на кондензаторите, диаметъра на медния проводник, формата и размера на бобините на статора са неизвестни.

Ето магнитите, които ще се използват за експеримента:

 

Active Image

http://www.canadianwind.e-earth.ca/magnets.html

По 8 магнита на 6 диска. 48 NdFeB магнита на 42 бобини.

Необходим е вал от лек, твърд материал, два лагера, два крепежни болта, 6 диска с отвори за магнитите, междинни шайби, бобини от меден проводник, кондензатори, диоди и магнити.

На схемата е показан метален вал, шест алуминиеви диска, пет упорни шайби, два болта.

Рядко земни магнити 1"х1/4"(25 мм x 5 мм за предпочитане) NdFeB (Neodymium Iron Boron).

Набор от 8 (осем) магнита. Цена 40$ USD плюс доставка от САЩ и Канада(а защо не Китай)  http://www.canadianwind.e-earth.ca/buy_now.html

 

Избира се вал от стомана с дебелина зависеща от избрания вид лагери.

 

Active Image

 

Започваме с избор на лагери.

 

Active Image

 

Избора пада на ZZ 2NS 17х40х17,5 (канадска сертификация). Необходими са само два.

Освен това, че е известен вътрешния диаметър и ширина (дебелина) на лагера трябва да се диаметъра на отверстията (дебелината) на останалите детайли, които ще се надянат на вала.

А на вала се планира да се монтират 6 алуминиеви диска с диаметър 127 мм, дебелина 1/4", в който са разположени 8 едно инчови (25 мм) магнита с дебелина 1/4” (за предпочитане 5 мм), и пет упорни алуминиеви промеждутъчни шайби с диаметър 40 мм, и дебелина 1/2" (12,7 мм).

Знаейки вътрешния диаметър на лагера и диаметъра на отворите за дисковете и шайбите можем да пристъпим към обработката на вала.

Краищата на вала се обработват до съответните размери, нещо подобно на рисунката.

 

Така биха изглеждали алуминиевите дискове с отворите за магнити.

 

Active Image

 

Дебелината на магнитите и алуминиевите дискове съвпада, равна е на 1/4 инча (предлагам да бъде 5 мм, поради стандарта за цилиндрични магнити продавани от китайската фирма.

http://www.canadianwind.e-earth.ca/magnets.html

http://www.canadianwind.e-earth.ca/partners.html

 

Между дисковете се разполагат упорните шайби с диаметър 40 мм.

 

Active Image

 


Бобини!

С какво да се закрепят?

Дебелината позволява 11,2 мм, да се оставят междини между магнитите по 1,5 мм (0,75 мм за всяка страна).

Ширината на бобината не бива да надхвърля 45 мм.

Дължината на бобината не бива да надхвърля 55 мм.

 

Има една група "Турбини гангстери”.

След като вятърните генератори бяха забранени в градовете и крайградските райони на САЩ и Канада, извън селищните момчета се обединиха, за да се противопоставят на рекета на електрическите корпорации.

При тях всеки желаещ може да се присъедини и да получи помощ за построяването на собствен генератор.

Биха се радвали на нови попълнения.

http://www.windchasers.ca/new_page_2.htm

http://www.windchasers.ca/new_page_2.htm

Статор от десет бобини за ротор с 24 магнита (по 12 магнита от двете страни)

Съществува предположение, че вътрешните 5 групи с по 6 бобини за намотани с проводник AWG 20 Copper Magnet Wire H200C High Temp, а външните две групи по 6 бобини са с проводник AWG 22 Copper Magnet Wire H200C High Temp.

проводника може да се види тук http://www.canadianwind.e-earth.ca/wires.html

Всички приведени стойности важат за едножилен проводник от ел. мед.

 

Схема на мултивибратор
 

Active Image

 

Руски транзистори:

ФГУП "Государственный завод "Пульсар"

http://www.pulsar.rosprom.org/prod.php

 

и още нещо за прочит…

http://www.perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/tranzistors.pdf


Патенти на Н.Тесла:

22 март 1887 год.

dynamo-electric machine http://www.perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00359748.pdf.


1 май 1888 год. electro-magnetic motor

http://www.perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00381968.pdf.


Две фази на  постоянен ток от една делта
 

Active Image

Почти в целия свят електроенергията е 3 - фазна. Понятието е въведено първоначално от Николо Тесла и било доказано, че 3-те фази са 150 % по-ефективни от монофазния ток.
 

Патенти на  Николо Тесла на генератори и мотори:

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/electro_magnetic_motor00433703.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00433702.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00433701.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00433700.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00424036.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00418248.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00416195.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00416194.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00416193.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00416192.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00416191.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00406968.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00405858.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00390415.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00390414.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00382279.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00381969.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00381968.pdf

http://perpetuummobile.e-earth.ca/PDF/00359748.pdf


Разчети направени от канадските изследователи-експериментатори.

Разходи:

 

 За магнити похарчено  -200$ канадски долара ;
 За медни проводници  -100$  канадски долара ;
 Детайли, намотка, лепене, сглобка  -100$  канадски долара ;
 Всичко - около  -550$  канадски долара ;

Отдавана мощност, потребително 800 вата.

~ 8 години преди замяна на магнитите.

 

По-вече подробности на следните сайтове:

http://www.perpetuummobile.e-earth.ca/mig.htm

http://perpetuummobile.e-earth.ca/forum/index.php?topic=30.msg82#msg82

 

Коментар:

Вариант на мотора на Мюлер.

Най–близко стои по конструкция до ROMAG.

Вероятно е възможно да се направи генератор с мощност до 5 КВ (която би била икономически изгодна), чрез увеличаване броят на бобините и магнитите.

Не е труден за изпълнение и няма висока себестойност.

Проблемът е, че произвежда постоянен ток и на практика е неприложим без специален хардуер за преобразуване на постоянното напрежение в променливо.

 

 

 


search.bg